Българският потребител купува не защото има потребност, а защото е измамен
1 Ноември 2018
Все по-често българският потребител остава измамен, защото не е запознат с правата си. Истината е, че законите го пазят от нелоялни търговски практики, при закупуването на стока или услуга, от държава членка на ЕС – от уебсайт или физически магазин.
Когато рекламират и продават продукти, търговците са длъжни да предоставят достатъчна и точна информация, преди покупката. Оказва се, че българският потребител купува не защото има потребност, а защото е измамен.
Ако при покупка бъде предоставена некоректна или непълна информация, действията на търговеца може да се считат за нелоялни, а потребителят, пострадал от несправедливост, има законното право на обезщетение.
Потребителят е защитен от 2 основни категории нелоялни търговски практики:
- заблуждаващи практики чрез действия (предоставяне на невярна информация) или бездействия (несъобщаване на важна информация);
- агресивни практики, чиято цел е потребителят да бъде принуден да закупи даден продукт.
Високият процент на нелоялните търговски практики влияе много опасно върху пазара, до такава степен, че може да го изкриви, а един силно изкривен пазар трудно може да бъде стабилизиран, без големи икономически последствия за пазарните участници. Когато нелоялните търговски практики преобладават, ние имаме съгласие за сделка, но тя е вследствие на измама. При тази ситуация е много трудно да се направи пазарен анализ на потребителските нужди от оборотите на стоки и услуги, защото потребителите имат очаквания и потребности, които не се задоволяват от покупката, въпреки че е заплатена цена, която би трябвало да удовлетвори очакванията.
Потребителят обеднява, нелоялният търговец трупа печалба и изправя пред дилема лоялния търговец – да продължава да съществува, спазвайки законодателството, което може да го доведе до фалит, или и той да влезе в сивия сектор на измамниците.
Важно е да знаете, че нелоялните търговски практики са забранени при всякакви обстоятелства. Прочетете кои са едни от най-често срещаните:
Примамваща лъжлива реклама
Продавачите нямат право да рекламират стоки/услуги на намалена цена, когато не разполагат с достатъчна наличност. Те трябва да уведомят потребителите какъв е броят на предлаганите артикули и докога е валидно предложението.
Фалшиви безплатни предложения
Продавачите са длъжни да съобщават действителните цени на своите стоки и услуги. Те не могат да описват платена услуга като „безплатна" или да ви предлагат допълнителна „безплатна" услуга, когато в действителност реалната цена на подобни „безплатни" услуги вече е включена в обявената цена.
Манипулиране на деца
Продавачите не могат да карат дете да иска да му бъде купен техен продукт. Директни призиви като „Кажи на мама да ти купи тази книга!" са забранени. Забраната се отнася до всички медии, включително телевизията и онлайн каналите.
Неверни твърдения за лечебни свойства на продукт
Когато даден продукт е рекламиран като лечебен, например - лекува алергии, възстановява изгубена коса, помага за отслабване и т.н. – потребителят има право да знае дали тези твърдения са потвърдени научно. В голям брой случаи те не са медицински обосновани, но звучат твърде примамливо и потребителят се хваща на въдицата.
Фалшиви ограничени оферти
Когато продавачите рекламират дадено предложение като валидно за много кратък срок, а всъщност това не е така. Те се опитват да примамят потребителя да прибърза с покупката, преди да отдели време, за да се информирате по-добре.