Становище относно Законопроект за събиране на вземания по потребителски договори

21 Април 2022

До: Мартин Димитров

Председател на КОМИСИЯТА ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ към НАРОДНО СЪБРАНИЕ на Република БЪЛГАРИЯ, София,  пл. ”Княз Александър I”  № 1

От: Стоил Алипиев

Председател на НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ www.nazp.bg  София,  ул.”Позитано” 9, вх. А, ет.2, офис 4

Относно: Законопроект за събиране на вземания по потребителски договори 

СТАНОВИЩЕ

    УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДИМИТРОВ,

В отговор на постъпило от Вас искане до представляваното от мен сдружение с № КИП-47-253-01-12/13.04.2022г., Ви предоставям становището, изложено по-долу.

  Националната асоциация за защита на потребителите /НАЗП/ подкрепя инициативата на Министър Корнелия Нинова във връзка със създаването и приемането на един балансиран нормативен акт, урегулиращ дейността на дружества за събиране на вземания, станали повод за силно социално напрежение през последните години в изпълнение на стопанската си дейност. Нормативна уредба във връзка с управление на взимания и активи ще бъде стъпка в правилната посока към нареждане на Република България до държавите с развита правна защита на своите потребители. Подобна наредба ще помогне да се отчетат  и законоустановените права на кредиторите, които неизменно са потребители в други правоотношения.

  Преди да влезем в конкретиката относно нормативен акт, искаме да обърнем внимание на самата необходимост от такъв . Нуждата от него е свързана основно с неприлагане на досега действащото законодателство в областта на потребителската защита. Частичните компромиси по прилагането или непълното прилагане към определени пазарни ситуации създават проблеми, които се натрупват в обществено икономическия живот и оттам ескалират в напрежение, което, за да бъде притъпено, се изисква регулация на създадените недоразумения. Тяхната поява е следствие на  неправилно, непълно и неточно прилагане на нормативната база, защитаваща българския потребител. От такъв нормативен акт има  необходимост поради неточно и непланирано прилагане на Закона за защита на потребителите по отношение на нелоялни търговски практики и неравноправни клаузи. В случай че се прилага Законът за защита на потребителите в частта нелоялни търговски практики и в пазарните отношения има следствие от него , както  има  следствие  и в широкия спектър от неравноправни клаузи в типовите договори на Електроразпределителни, ВиК дружества, Мобилни оператори и др. , няма да имаме тази спешна нужда от бързото приемане на подобен закон. Притеснително е, че правомощията по този закон се дават на органа и лицата, създали пазарните проблеми от неприлагането на действащата нормативна уредба за защита на потребителите. През 2019 Европейската комисия констатира най-много нарушения в България в договорите на търговците и в наличието на неравноправни клаузи, заради което започна наказателна процедура срещу страната. СЕС задължи националните съдилища да следят служебно за неравноправни клаузи при издаване на заповеди за изпълнение. Безусловно практиката на контролния орган показва, че въпреки компетенциите по чл.148 (2) и (3) от Закона за защита на потребителите според които се   осъществява предварителен контрол върху общите условия на търговците, същите продължават да са в сила с неравноправни клаузи. Последните основно са свързани с плащания, предстоящи плащания,  неудовлетвореност от предоставената услуга и подобни. Неравноправна клауза, породила задължение на потребител, стигнала до търговец, който събира вземания, когато е сезиран съд,  води до невъзвращаемост на  разходите за събирането на задължението поради нейната нищожност. Неравноправна клауза, породила задължение за потребител, платена доброволно, води до неоснователно обогатяване на търговеца и ощетяване на потребителя. От неравноправните клаузи и нелоялните търговски практики   потърпевши са както потребителите, така и лоялните търговци, които за да оцелеят,  са принудени да се нагаждат към нелоялния пазар.

  В така изложения проект за нормативен акт съществуват текстове, които при липса на последваща редакция, биха предизвикали колизия със сега съществуващите правни норми, уреждащи основни права, сделки и процеси, за които има утвърдена с времето, справедлива и  дългогодишна търговска и съдебна практика.

  Последователно се спираме на два отделни текста в законопроекта:

1. Разпоредбите на чл.5 от Законопроекта “ “Нищожно е прехвърлянето на вземане на лице, което не е вписано в регистъра на зл.15 от този закон, с изключение на лицата по чл. 2, ал. 2”. Същият текст противоречи на един от основните принципи на Конституцията на Република България - свободата на стопанската инициатива, заложен в чл.19 ал.1 от КРБ. Съшият касае правната възможност на субектите да извършват търговска дейност, да влияят и да бъдат страна в търговски и други правоотношения, като това тяхно поведение е гарантирано от държавата. Същият принцип е намерил своето отражение в редица съдебни актове на Конституционния съд, както и на други съдилища в България. Конституцията регламентира същия принцип, върху който се изгражда пазарно стопанство , и е в основата на стопанския живот на страната. Принципът на свободна стопанска инициатива е ясен критерий за устойчиво и демократично управление, гаранция за сигурността на инвестициите от страна на държавата. Също така нормативната уредба на един договор за цесия е детайлно уредена в чл.99 и последващите в Закона за задълженията и договорите. Посоченият закон е основен за облигационното право и не въвежда ограничения за цесионера. Ограниченията, които се въвеждат,  могат да се отнесат единствено до придобивания на вземания по занятие, но не и по отделно спорадични сделки. В тая връзка изискванията на БНБ, въведени с Наредба № 26,  определят една дейност по придобиване на вземания като дейност “ по занятие”, като се излагат критерии за това. В тази връзка текстът на ал.5 би въвел опасен прецедент, с който да бъде забранено на всеки потребител, държава, община, банка, юридическо лице и други да придобиват отделно вземане по потребителски договор, в случай че не са вписани в регистъра. Същият текст би следвало да се детайлизира, като се даде яснота, че се отнася само до лица, упраняващи “по занятие” дейността.
2. Разпоредбите на чл.12 ал.2 т.2 “Новият кредитор има право да предявява извънсъдебно претенциите си чрез отправяне на искания в писмена форма, адресирани лично до длъжника.” Така посочен текстът напрктика блокира възможността длъжникът да позочи свой представител, с когото да се водят преговорите.

21.04.2022.                                        С уважение:

Гр.София                                          Стоил Алипиев-председател на УС