Неравноправна клауза ли е прехвърленият валутен риск само върху потребителя на кредитни услуги

1 Юли 2019
Когато предмет на заетия финансов ресурс по договора за кредит е уговорен в чуждестранна валута, при промяна на неговия обменен курс спрямо националната валута в течение на продължителното действие на договора, възниква риск за потребителя да се увеличи стойността на сумата.
Когато е посочен лихвеният процент или друга числова стойност, свързана с разходите по кредита, в договора трябва да се съдържа неподвеждащо потребителя предупреждение, че възможните движения в обменния курс на чуждестранна валута може да се отразят върху размера на общата сума, дължима от него.
Този финансов риск трябва да бъде ограничен чрез следните правни способи:
1) правото на избор на потребителя да замени валутата на кредита;
2) нормативно установяване на максимални размери на дължимата престация при съобразяване на разликата във валутния курс между чуждестранната и местната валута съобразно обменния курс към момента на пораждане на паричните задължения по договора за кредит за недвижими имоти.
Също така валутният риск при промяна в курсовите разлики между чуждестранната валута, в която е отпуснат кредитът, и националната валута не би се поел само от банката, единствено в случай че кредиторът - като професионалист в тази област, е разяснил предварително и конкретно на потребителя неблагоприятните икономически последици при промяна във валутния курс (напр. чрез използване на представителен пример).
Именно кредиторът притежава достатъчно финансови познания за прогнозиране курсовите разлики на валутите в средносрочен и дългосрочен план. В доказателство на това има Решение на СЕС по С-186/16 и Решение № 295/22.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 3539/2015 г., ТК, ІІ отд.