Бързите Кредити – Капаните, които ни залагат Kредиторите

0 0

През последната календарна година, ясно се отчита повишаване потреблението на услугите, предлагани от небанкови финансови институции, или иначе казано – бързи кредити. По данни от Българската Народна Банка, през 2022г. небанковите финансови институции са реализирали оборот от около 4,7 млрд лева.

Финансовите услуги, предлагани от тези институции са на вид бързи, лесно достъпни, не изискват попълване на купища документи, а заемната сума може да бъде получена  в рамките на един астрономически час. Бързината, както и снижените критерии, относно кредитния рейтинг на потребителя, правят използването на тези услуги особено популярно, а през последната година, в следствие на инфлационните процеси, които наблюдаваме, и особено необходимо, за покриване на основните нужди на домакинствата.

Водени от желанието да внесем малко яснота, относно капаните, които ни залагат този вид финансови услуги, акцентираме върху следното:

Всеки кредитор е длъжен по ясен и разбираем начин преди сключване на договор за кредит с потребител, да му предостави информация, относно параметрите на кредита, а именно: – изтеглена главница, процент начислена лихва, срок на договора и обща сума, подлежаща на връщане. Тази информация се нарича преддоговорна инфомация и се предоставя на потебителя на траен носител – хартиен или цифров и следва да бъде точна, ясна, разбираема и изчерпателна.

Предоставянето на точна и ясна преддоговорна информация е от особена важност, за взимане на информирано и разумно решение от потебителя. Липсата на пълна информация относно сумата, подлеждаща на връщане, както и завоалирането на информацията, до степен да не може да бъде разбрана, представлява най-често използваната нелоялна търговска практика от кредитора. В предоставената на кредитополучателя информация, подлеждащата на връщане сума е в размер, значително занижен от размера на реално върнатата (дори и кредитополучателят да е изряден платец) сума. Тук следва отбележим, че през 2014г., се прие промяна в дотогава действащия Закон за потребителския кредит, който сложи максимален праг на годишния процент на разходите (или иначе казано печалбата) на кредитора. Този максимален праг не може да надвишава пет пъти размера на законната лихва или 50,25% на годишна база. В цифрово изражение-нещата изглеждат по следния начин: ако кредитопучател изтегли главница в размер на 1000 лв., със срок на договора от една година, максималната сума, която подлежи на връщане е 1525 лв. В тази сума трябва да бъдат включени всички такси, неустойки, лихви и разходи по договора. Всеки един потребител на този вид услуги обаче е наясно, че върната от него сума превишава многократно този размер. И един от най-често използваните способи за увеличване размера й е начисляване на неустойка по договора. Неустойка се начислява за липса на предоставено обезпечение - двама солидарни длъжници, отговарящи на изисквания за нетен трудов доход, липса на задължения към други банкови и небанкови финансови институции и наличие на сключен безсрочен трудов договор; банкова гаранция за целия размер на отпуснатата на кредитополучателя главница или гаранция от одобрено от кредитора гаранторащо дружество. От една страна срокът за предоставяне на тези обезпечения е доста кратък – в деня на сключване на договора или до три дни след подписването му. От друга страна, всички сме наясно, че потребител, изпаднал в крайна нужда и прибягващ до услугите на този вид „бързи кредити“ е в абсолютна невъзмосжност за предоставяне на банкова гаранция или поръчители по договора за кредит, отговарящи на всички изиксвания, едностранно определени от кредитора. Това води до начисляване на неустойка в 99,99% от случаите, от която неустойка кредиторът формира част от печалбата си. Много важно е тук да отбележим, че преди сключване на договор за кредит, кредторът е длъжен да направи проучване на кредитополучателя, да оцени кредитния му риск и да вземе своето решение, на база направеното проучване. Наличието или липсата на предоставено по договора обезпечение, не следва да бъде условие за сключването му и на това основание не следва да се начислява допълнителна сума, под формата на неустойка.

Друг „трик“, който търговците използват е, че начисляват такси на кредитополучателя, за различни действия, които те по занаят извършват, а именно такса за бързо(експресно, мигновенно) разглеждане на кредита. Отваряйки един сайт на небанкова финансова институция, срещаме реклами, които казват „одобрение до 15 минути“, „Мигновено одобрение“, „Светквавичен отговор“. Така представени търговските съобщения са насочени да привличат вниманието на потребителите, които в повечето случаи желаят да получат парите си на момента. Уловката тук обаче, е че за това действие – а именно бързо одобрение на заявката за кредит, кредитополучателят следва да заплати сума, която сума всъщност представялва печалба на кредитора.  Кредитополучателят не е уведомен предварително изобщо, че дължи заплащане на сума за извършване на това действие от кредитора, а също така и за  за размерът на сумата, която следва да плати, за да бъде разгледана заявката му до 15 или до 20 минути от постъпването й. Тук е необходимо да се отбележи, че всеки кредитор има интерес от отпускане на кредити, защото в това се състои основаната му търговска дейност и защото по този начин реализира печалбата си. Тоест негов приоритет и основно задължение е разглеждане на заявки за отпускане на кредити и одобрението им.

За да се пресекат тези нелоялни търговски практики са необходими две условия: От една страна работещ конторлен орган (КЗП), който да прилага правилата на ЗПК и ЗЗП стриктно в частта, касаеща неравноправни клаузи и нелоялни практики, използвани от кредиторите. При откриване на повече от пет-шест използвани нелоялни търговски практики, КЗП следва да сезира БНБ, като БНБ от своя срана постави за решаване въпросът дали лицензът на конкретната небанкова институция не следва да бъде отнет на това основание. От друга страна - активни и информирани потребители, които да знаят, че при съмнение за използване на нелоялни търговски практики или за начисляване и плащане на суми, над определения в закона размер, могат да сезират КЗП и Асоциациите за защита на потребителите или да търсят правата си по съдебен ред.

 

 

                                                                                                                       Паолина Рупчина - Експерт